С вятъра
Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал
и ален поглед безнадеждно
в приведен клас,
наведен клас е приковал...
Иван Сокачев
Самотник, от годините приведен,
на пейка в парка е приседнал,
с умислен поглед втренчен
в листата есенни пред него.
Същи лист е той,
бледен и несретен,
отбрулен в сетен повей
на деня си неприветен.
Изминал вече своя път,
приседнал да отпочине,
на ската на последен рът,
той очаква бялата си зима.
Ветрец отнейде тихо му прошепва:
"Не се унасяй, не линей –
никоя зима не е последна,
напролет слънце пак ще грей.
Стани и ме последвай!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
