Състояние
На Н .
"Пиши! Пиши! " – ми шепне някой,
и аз тормозя белите листа,
а себе си тормозя двойно,
при опита си по-достойно
да изразя това що в мен напира!
Щастлив съм до непозволеност
от туй, че теб те има в моя ден,
и че препълни делника ми с нежност,
откри ми остров в океан безбрежен
и прекатури старите кумири!
Всеки ден, в който виждам
зората без теб е загубен!
Всяка вечер, в която посрещам
луната без теб е изтрита!
Ала напира ново, светло чувство в мен!
Откакто си до мен съм Нещо, Някой!
Самотникът що бях – умря навеки!
Усещам, че съм Жив и че Обичам,
и че в душата блянове надничат –
доскоро безнадежден, от днес – ОбНадежден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
