Swetyl (Светозар Петров)
31 5
28.12.2007 г., 14:13 ч.

С+З 

  Поезия » Друга
836 0 3

 Стихия силна, сърцето съсипано.
 Страх, самота, суета, сивота.
 Студена сянка спира, със сигурност,
 сам си със себе си, сам със смъртта.
 .
 Стръмна скала, сякаш сънено слизам.
 Спирам слухосмазващо свито стенание.
 Свличам се, смачкан съм, ставам съсипан.
 Скрито съмнение, странно сияние.
.
 Сам съм, скрит съм, свърши съдбата.
 Страхливо събитията скоростно спря.
 Стигнах стойността своя, странна, свръхсвята.
 Стреснат сковано, сведох снага.
 .
 Скоростно събудих се, скочих, свръхазът
 своята същност сам съживи.
 Стигнах смъртта, сякаш сарказмът
 смешно създаде странни съдби.


...


 Зениците зейнали.
 Зората застига
 звездите залегнали...
 Замирам, замирам...
 .
 Замаян, закрит,
 замъглен, запокитен.
 Завинаги здрач.
 Забавен залитам...
 .
 Залъгван, захвърлен,
 за злото заплащам.
 Замислен, забвението
 зверски запращам.

© Светозар Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И без да те познавам, четейки това, бих била сигурна, каква музика слушаш Помня и аз по-рано какви стихове пишех. Като чета, сякаш с думите си тактувам. Такт и солфеж. Солфеж, музика, рима, стих. ...
  • Открояваш се!
    Поздрав!!!
  • Поздравления!Силен старт!Продължавай все така!
Предложения
: ??:??