С+З
Стихия силна, сърцето съсипано.
Страх, самота, суета, сивота.
Студена сянка спира, със сигурност,
сам си със себе си, сам със смъртта.
.
Стръмна скала, сякаш сънено слизам.
Спирам слухосмазващо свито стенание.
Свличам се, смачкан съм, ставам съсипан.
Скрито съмнение, странно сияние.
.
Сам съм, скрит съм, свърши съдбата.
Страхливо събитията скоростно спря.
Стигнах стойността своя, странна, свръхсвята.
Стреснат сковано, сведох снага.
.
Скоростно събудих се, скочих, свръхазът
своята същност сам съживи.
Стигнах смъртта, сякаш сарказмът
смешно създаде странни съдби.
...
Зениците зейнали.
Зората застига
звездите залегнали...
Замирам, замирам...
.
Замаян, закрит,
замъглен, запокитен.
Завинаги здрач.
Забавен залитам...
.
Залъгван, захвърлен,
за злото заплащам.
Замислен, забвението
зверски запращам.
© Светозар Петров All rights reserved.
Помня и аз по-рано какви стихове пишех. Като чета, сякаш с думите си тактувам. Такт и солфеж. Солфеж, музика, рима, стих. ...
