2.12.2025 г., 18:58

Съдба на Феникс

62 0 0

Извезани отдавна от съдбата,

чакат пътищата твоите нозе,

щом поемеш въздух си в играта

и ролите сърцето ти преде.

 

Ах, колко шарена е тази черга,

кълба от болка, вяра и любови,

да научиш многото уроци следва,

сърцето загубите да пребори.

 

Да изгаряш и възкръсваш в пепелта,

на феникса приемайки съдбата,

и в пламъка да светиш с любовта,

нали това е твоята роля във играта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...