Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга,
кълба от болка, вяра и любови,
да научиш многото уроци следва,
сърцето загубите да пребори.
Да изгаряш и възкръсваш в пепелта,
на феникса приемайки съдбата,
и в пламъка да светиш с любовта,
нали това е твоята роля във играта?
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
