2 дек. 2025 г., 18:58

Съдба на Феникс

63 0 0

Извезани отдавна от съдбата,

чакат пътищата твоите нозе,

щом поемеш въздух си в играта

и ролите сърцето ти преде.

 

Ах, колко шарена е тази черга,

кълба от болка, вяра и любови,

да научиш многото уроци следва,

сърцето загубите да пребори.

 

Да изгаряш и възкръсваш в пепелта,

на феникса приемайки съдбата,

и в пламъка да светиш с любовта,

нали това е твоята роля във играта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...