САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА

(ЕДНА ИСТОРИЯ С ДОБЪР КРАЙ)

Във мъничко прозорче се побирам

със нови име, възраст, личност,

за час във живия живот умирам,

събличам сивата си прозаичност.

Потъвам в свят на средностатистически мадони,

на твърде интересни (все пак женени) мъже,

на лунатици и лентяи, на позавехнали матрони,

царе, царици - странници от кол и от въже.

Тук ще си подстрижа рафинирана учтивост

или пък ще пусна най-вулгарното си псе,

ще симулирам после мъничко свенливост -

тук никога едно с едно не правят просто две.

Как сладко е да бъдеш никъде и да си никой,

на шапката невидимка - зеленото перо,

във кладенец дълбок желанието си извикай

и слез на дъното със хлъзгаво ведро.

Там ще намериш ферментирали домашни тайни,

перверзни сънища, изпаднали от вътрешния джоб,

желания и нужди - простички или пък твърде крайни,

безумни блянове, намерили небето тук или пък гроб.

Кой в тази Вавилонска кула

доведе ме до твоята врата,

дали магьосницата  Тарантула,

или Купидон със парфюмирани крила?

Добре, че ме изчака в тясната си стая.

Добре, че пазеше за мен свободен стол.

Добре, че заедно изгледахме на филма края.

Добре, че беше с HAPPY END във сол мажор.