20.10.2007 г., 12:25

Сам...

698 0 6
Огледай се - сам си на света,
около теб само хора с празни сърца,
безмълвни същества, без души,
сам си като цигарата, която на земята дими.
Мълчаливият град вече не ти шепти,
тъжните нощи поглъщат мислите ти,
студ сковава потъналия в тъга град,
сякаш с ръка смъртта сграбчва целия свят.
Високи сгради извисяват снаги над дъжда,
капки по прозорците се стичат,
облаци с черни поли затъмняват деня
и знам, пред мен хиляди безмислени животи изтичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...