Oct 20, 2007, 12:25 PM

Сам...

  Poetry
697 0 6
Огледай се - сам си на света,
около теб само хора с празни сърца,
безмълвни същества, без души,
сам си като цигарата, която на земята дими.
Мълчаливият град вече не ти шепти,
тъжните нощи поглъщат мислите ти,
студ сковава потъналия в тъга град,
сякаш с ръка смъртта сграбчва целия свят.
Високи сгради извисяват снаги над дъжда,
капки по прозорците се стичат,
облаци с черни поли затъмняват деня
и знам, пред мен хиляди безмислени животи изтичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...