Огледай се - сам си на света,
около теб само хора с празни сърца,
безмълвни същества, без души,
сам си като цигарата, която на земята дими.
Мълчаливият град вече не ти шепти,
тъжните нощи поглъщат мислите ти,
студ сковава потъналия в тъга град,
сякаш с ръка смъртта сграбчва целия свят.
Високи сгради извисяват снаги над дъжда,
капки по прозорците се стичат,
облаци с черни поли затъмняват деня
и знам, пред мен хиляди безмислени животи изтичат.