20 окт. 2007 г., 12:25

Сам...

703 0 6
Огледай се - сам си на света,
около теб само хора с празни сърца,
безмълвни същества, без души,
сам си като цигарата, която на земята дими.
Мълчаливият град вече не ти шепти,
тъжните нощи поглъщат мислите ти,
студ сковава потъналия в тъга град,
сякаш с ръка смъртта сграбчва целия свят.
Високи сгради извисяват снаги над дъжда,
капки по прозорците се стичат,
облаци с черни поли затъмняват деня
и знам, пред мен хиляди безмислени животи изтичат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....