22.08.2007 г., 19:39 ч.

САМ 

  Поезия
586 0 8
 

                      САМ


Заседнал пред шумящата бутилка,

разпенил чаша, гледаш с поглед лош.

Пияници край тебе се умилкват,

очакващи да пият цяла нощ.


Разголена мадама сяда близо,
събличайки те с галещи очи.

Но ти и хвърляш потната си риза

и я заставяш просто да мълчи!


И пак поръчваш. Бира подир бира.

Поглъщаш всяка чаша наведнъж.

Все по-успешно мисълта ти спира

и все по-малко се усещаш мъж!


Но с утрото и болката се връща,

усилена от тежък махмурлук.

И знаеш, вечерта ще бъде същото:

ТЯ вече няма да се върне тук!

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??