САМ
САМ
Заседнал пред шумящата бутилка,
разпенил чаша, гледаш с поглед лош.
Пияници край тебе се умилкват,
очакващи да пият цяла нощ.
Разголена мадама сяда близо,
събличайки те с галещи очи.
Но ти и хвърляш потната си риза
и я заставяш просто да мълчи!
И пак поръчваш. Бира подир бира.
Поглъщаш всяка чаша наведнъж.
Все по-успешно мисълта ти спира
и все по-малко се усещаш мъж!
Но с утрото и болката се връща,
усилена от тежък махмурлук.
И знаеш, вечерта ще бъде същото:
ТЯ вече няма да се върне тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
