22 ago 2007, 19:39

САМ

  Poesía
773 0 8
 

                      САМ


Заседнал пред шумящата бутилка,

разпенил чаша, гледаш с поглед лош.

Пияници край тебе се умилкват,

очакващи да пият цяла нощ.


Разголена мадама сяда близо,
събличайки те с галещи очи.

Но ти и хвърляш потната си риза

и я заставяш просто да мълчи!


И пак поръчваш. Бира подир бира.

Поглъщаш всяка чаша наведнъж.

Все по-успешно мисълта ти спира

и все по-малко се усещаш мъж!


Но с утрото и болката се връща,

усилена от тежък махмурлук.

И знаеш, вечерта ще бъде същото:

ТЯ вече няма да се върне тук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ту,й го чух наживо то теб! И много ми хареса! А сега мога да го коментирам!Този път успя и да се превъплътиш във мвъжката душа! И то добре! Браво!Нуше!
  • Прекрасен е този текст .
    А с твоя глас е още по достигащ.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Нуше, мила,чедесна идея,а как хубаво само си го казала.С много обич.
  • Чудесен стих Нуше!
    Самотата убива,тя ни озлобява понякога!
    Невероятно си обрисувала мъжката безизходност!
    Поздрав и целувка!
  • Поздрав и прегръдка!
    Много,много хубав стих!
    Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...