Aug 22, 2007, 7:39 PM

САМ 

  Poetry
585 0 8
 

                      САМ


Заседнал пред шумящата бутилка,

разпенил чаша, гледаш с поглед лош.

Пияници край тебе се умилкват,

очакващи да пият цяла нощ.


Разголена мадама сяда близо,
събличайки те с галещи очи.

Но ти и хвърляш потната си риза

и я заставяш просто да мълчи!


И пак поръчваш. Бира подир бира.

Поглъщаш всяка чаша наведнъж.

Все по-успешно мисълта ти спира

и все по-малко се усещаш мъж!


Но с утрото и болката се връща,

усилена от тежък махмурлук.

И знаеш, вечерта ще бъде същото:

ТЯ вече няма да се върне тук!

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??