25.07.2007 г., 14:59

Сам

977 0 8
Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".

Днес няма да слушам какво ми говорят
и няма да пия,  и няма да  ям.
Нощта пък щом дойде, няма да легна,
а ще  ходя, ще  викам,  ще знам, че съм сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ясно и точно си обрисувал тъгата в самотата - и не свързвайте всичко с любовта, понякога човек се чуства сам дори и да е заобиколен от хора.
    И се питам какво е преживяло сърцето ти, че толкова рано можеш да намериш точните думи.
  • Остани сам!Единствено чрез самотата можеш да опознаеш себе си...
    Красиво стихотворение
  • Хубаво пишеш бе,ЧОВЕК !
  • Понякога самотата е мъдрост. Приеми я като такава. Хареса ми.
  • Болезнено красив стих.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...