krasnoarmeec (Константин)
43 24
25 jul 2007, 14:59

Сам 

  Poesía
680 0 8
Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".

Днес няма да слушам какво ми говорят
и няма да пия,  и няма да  ям.
Нощта пък щом дойде, няма да легна,
а ще  ходя, ще  викам,  ще знам, че съм сам.

© Константин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ясно и точно си обрисувал тъгата в самотата - и не свързвайте всичко с любовта, понякога човек се чуства сам дори и да е заобиколен от хора.
    И се питам какво е преживяло сърцето ти, че толкова рано можеш да намериш точните думи.
  • Остани сам!Единствено чрез самотата можеш да опознаеш себе си...
    Красиво стихотворение
  • Хубаво пишеш бе,ЧОВЕК !
  • Понякога самотата е мъдрост. Приеми я като такава. Хареса ми.
  • Болезнено красив стих.
  • едва ли ще чуе какво викаш и едва ли ще види какво правиш и къде скиташ, но помага хубав стих
  • Недей, ще се изтощиш така, а тя...
    дали те чува как ридаеш в нощта?
    Хареса ми!
  • Ще дойде ден и няма да си сам...
    имай вяра.
    Красиво е!

Propuestas
: ??:??