Jul 25, 2007, 2:59 PM

Сам

Poetry

976 0 8

Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".

Днес няма да слушам какво ми говорят
и няма да пия, и няма да ям.
Нощта пък щом дойде, няма да легна,
а ще ходя, ще викам, ще знам, че съм сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

platina (Петинка Калунова)

Много ясно и точно си обрисувал тъгата в самотата - и не свързвайте всичко с любовта, понякога човек се чуства сам дори и да е заобиколен от хора.
И се питам какво е преживяло сърцето ти, че толкова рано можеш да намериш точните думи.

2007-09-02T05:27:46+03:00
Aske (Петя Косева)

Остани сам!Единствено чрез самотата можеш да опознаеш себе си...
Красиво стихотворение

2007-08-25T10:17:51+03:00
Horizonta (Емо)

Хубаво пишеш бе,ЧОВЕК !

2007-08-23T22:28:20+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога самотата е мъдрост. Приеми я като такава. Хареса ми.

2007-07-26T09:59:03+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Болезнено красив стих.

2007-07-25T23:42:35+03:00