Сам
565
0
0
Сам останах под дъжда
изоставен от всички,
болката е голяма,
затворена в мен,
боли дори като дишам.
Мракът ми шепнеше,
сърцето ми туптеше.
Погълнат от страх,
опитвах се да избягам,
да се скрия.
Изход няма, накъдето
и да се обърна.
В пустошта тичах ли тичах,
бягайки от самотата.
Сам ще си остана,
никой вече ме не обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Филт Всички права запазени
