4.12.2011 г., 20:44 ч.

Сам 

  Поезия
428 0 0

Сам останах под дъжда

изоставен от всички,

болката е голяма,

затворена в мен,

боли дори като дишам.

Мракът ми шепнеше,

сърцето ми туптеше.

Погълнат от страх,

опитвах се да избягам,

да се скрия.

Изход няма, накъдето

и да се обърна.

В пустошта тичах ли тичах,

бягайки от самотата.

Сам ще си остана,

никой вече ме не обича...


© Дани Филт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??