Сам останах под дъжда
изоставен от всички,
болката е голяма,
затворена в мен,
боли дори като дишам.
Мракът ми шепнеше,
сърцето ми туптеше.
Погълнат от страх,
опитвах се да избягам,
да се скрия.
Изход няма, накъдето
и да се обърна.
В пустошта тичах ли тичах,
бягайки от самотата.
Сам ще си остана,
никой вече ме не обича...
© Дани Филт Todos los derechos reservados