4 dic 2011, 20:44

Сам 

  Poesía
429 0 0

Сам останах под дъжда

изоставен от всички,

болката е голяма,

затворена в мен,

боли дори като дишам.

Мракът ми шепнеше,

сърцето ми туптеше.

Погълнат от страх,

опитвах се да избягам,

да се скрия.

Изход няма, накъдето

и да се обърна.

В пустошта тичах ли тичах,

бягайки от самотата.

Сам ще си остана,

никой вече ме не обича...


© Дани Филт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??