Dec 4, 2011, 8:44 PM

Сам 

  Poetry
431 0 0

Сам останах под дъжда

изоставен от всички,

болката е голяма,

затворена в мен,

боли дори като дишам.

Мракът ми шепнеше,

сърцето ми туптеше.

Погълнат от страх,

опитвах се да избягам,

да се скрия.

Изход няма, накъдето

и да се обърна.

В пустошта тичах ли тичах,

бягайки от самотата.

Сам ще си остана,

никой вече ме не обича...


© Дани Филт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??