12.08.2008 г., 21:08

Сам

1.5K 0 11

Тази оглушителна тишина,

в която те няма,

ме посипва

с кристали умора.

Падам...

Събуждам се в мрак,

трепери нощта,

болка се стича

в душата ми...

Да те усетя до мен

невероятна

искам пак...

Но отново

мечтая си

сам.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, мило момиче, за хубавите думи,
    както и на всички минали от тук. Поздрави!
  • Красива поезия!
    "... тази оглушителна тишина, в която те няма..."
    Чета стиховете ти отзад напред - прочотех няколко, затова не мога да повярвам, че мъж може да изпитва подобни копнежи, и да ги изразява така!?!?!?
    Изненадана съм!
  • Посипва с кристали умора...
  • Винаги ли така си писал... или от скоро? Разтърсващо е!!! Комплименти!
  • Тъжно,но прекрасно!Поздрав,Ясен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...