Aug 12, 2008, 9:08 PM

Сам

1.5K 0 11

Тази оглушителна тишина,

в която те няма,

ме посипва

с кристали умора.

Падам...

Събуждам се в мрак,

трепери нощта,

болка се стича

в душата ми...

Да те усетя до мен

невероятна

искам пак...

Но отново

мечтая си

сам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, мило момиче, за хубавите думи,
    както и на всички минали от тук. Поздрави!
  • Красива поезия!
    "... тази оглушителна тишина, в която те няма..."
    Чета стиховете ти отзад напред - прочотех няколко, затова не мога да повярвам, че мъж може да изпитва подобни копнежи, и да ги изразява така!?!?!?
    Изненадана съм!
  • Посипва с кристали умора...
  • Винаги ли така си писал... или от скоро? Разтърсващо е!!! Комплименти!
  • Тъжно,но прекрасно!Поздрав,Ясен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...