Aug 12, 2008, 9:08 PM

Сам

1.5K 0 11

Тази оглушителна тишина,

в която те няма,

ме посипва

с кристали умора.

Падам...

Събуждам се в мрак,

трепери нощта,

болка се стича

в душата ми...

Да те усетя до мен

невероятна

искам пак...

Но отново

мечтая си

сам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, мило момиче, за хубавите думи,
    както и на всички минали от тук. Поздрави!
  • Красива поезия!
    "... тази оглушителна тишина, в която те няма..."
    Чета стиховете ти отзад напред - прочотех няколко, затова не мога да повярвам, че мъж може да изпитва подобни копнежи, и да ги изразява така!?!?!?
    Изненадана съм!
  • Посипва с кристали умора...
  • Винаги ли така си писал... или от скоро? Разтърсващо е!!! Комплименти!
  • Тъжно,но прекрасно!Поздрав,Ясен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...