Aug 12, 2008, 9:08 PM

Сам

1.5K 0 11

Тази оглушителна тишина,

в която те няма,

ме посипва

с кристали умора.

Падам...

Събуждам се в мрак,

трепери нощта,

болка се стича

в душата ми...

Да те усетя до мен

невероятна

искам пак...

Но отново

мечтая си

сам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, мило момиче, за хубавите думи,
    както и на всички минали от тук. Поздрави!
  • Красива поезия!
    "... тази оглушителна тишина, в която те няма..."
    Чета стиховете ти отзад напред - прочотех няколко, затова не мога да повярвам, че мъж може да изпитва подобни копнежи, и да ги изразява така!?!?!?
    Изненадана съм!
  • Посипва с кристали умора...
  • Винаги ли така си писал... или от скоро? Разтърсващо е!!! Комплименти!
  • Тъжно,но прекрасно!Поздрав,Ясен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...