9.01.2016 г., 21:11

Сам

Поезия » Друга

766 0 4

Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки,
забравени очи изгряват там.
И същността ми като крехко цвете
увяхва под простора в мрак заспал.
Животът бавно времето отнема,
отдавам се на таз реалност аз,
и как ли мога да не я прием а-
заспал е разумът, не вдига глас.
Тъма над моя смътен свят се спуска,
докосва с болка, с пареща ръка,
безмълвен стон, въздишка аз изпускам,
животът сякаш дави се в смъртта...
Аз пак съм сам, отхвърлен и наказан,
посрещам самотата на нощта.
Под плаща черен със звезди изгряли
надявам се, че бързо ще заспя.

1991г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nezemna (Неземна)

На мен ми хареса много! Браво!

2016-01-10T16:57:47+02:00
nyctophilia (Георги)

Благодаря ви за вниманието и мненията! Не, не се обиждам, Рада, не съм тук за да шашна аудиторията, а за да споделям творчеството си, независимо дали се харесва или не. Да се обиждаш е безполезно. Това говори за незрялост, небалансираност и недостатъчно себепознание. Когато постигнеш този баланс се научаваш да не се обиждаш, ако другият не е прав, игнорираш мнението му, ако е, вземаш необходимите поуки.
Благодаря ти, Младене. Да, това е правилният подход, надявам се, че успявам.
Белла, предпочитам оригиналната версия!

2016-01-10T13:14:45+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Добър вектор си избрал, Георги! Векторът на тъгата и автентичното лице. Поздрав! От мен най-висока оценка.
П.П. И един съвет - слушай по-често себе си, а не препоръчителите!

2016-01-09T22:58:33+02:00
radiola (Рада Димова)

Дано не ми се обидиш, но си личи, че е писано отдавна. Малко под нивото на другите ти стихове е според мен! Сърдечен поздрав!

2016-01-09T22:16:23+02:00