nyctophilia (Георги)
32 189
Jan 9, 2016, 9:11 PM

Сам 

  Poetry » Other
518 0 4

Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки,
забравени очи изгряват там.
И същността ми като крехко цвете
увяхва под простора в мрак заспал.
Животът бавно времето отнема,
отдавам се на таз реалност аз,
и как ли мога да не я прием а-
заспал е разумът, не вдига глас.
Тъма над моя смътен свят се спуска,
докосва с болка, с пареща ръка,
безмълвен стон, въздишка аз изпускам,
животът сякаш дави се в смъртта...
Аз пак съм сам, отхвърлен и наказан,
посрещам самотата на нощта.
Под плаща черен със звезди изгряли
надявам се, че бързо ще заспя.

 

1991г.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми хареса много! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието и мненията! Не, не се обиждам, Рада, не съм тук за да шашна аудиторията, а за да споделям творчеството си, независимо дали се харесва или не. Да се обиждаш е безполезно. Това говори за незрялост, небалансираност и недостатъчно себепознание. Когато постигнеш този баланс се научаваш да не се обиждаш, ако другият не е прав, игнорираш мнението му, ако е, вземаш необходимите поуки.
    Благодаря ти, Младене. Да, това е правилният подход, надявам се, че успявам.
    Белла, предпочитам оригиналната версия!
  • Добър вектор си избрал, Георги! Векторът на тъгата и автентичното лице. Поздрав! От мен най-висока оценка.
    П.П. И един съвет - слушай по-често себе си, а не препоръчителите!
  • Дано не ми се обидиш, но си личи, че е писано отдавна. Малко под нивото на другите ти стихове е според мен! Сърдечен поздрав!
Random works
: ??:??