Jan 9, 2016, 9:11 PM

Сам

  Poetry » Other
769 0 4

Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки,
забравени очи изгряват там.
И същността ми като крехко цвете
увяхва под простора в мрак заспал.
Животът бавно времето отнема,
отдавам се на таз реалност аз,
и как ли мога да не я прием а-
заспал е разумът, не вдига глас.
Тъма над моя смътен свят се спуска,
докосва с болка, с пареща ръка,
безмълвен стон, въздишка аз изпускам,
животът сякаш дави се в смъртта...
Аз пак съм сам, отхвърлен и наказан,
посрещам самотата на нощта.
Под плаща черен със звезди изгряли
надявам се, че бързо ще заспя.

 

1991г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми хареса много! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието и мненията! Не, не се обиждам, Рада, не съм тук за да шашна аудиторията, а за да споделям творчеството си, независимо дали се харесва или не. Да се обиждаш е безполезно. Това говори за незрялост, небалансираност и недостатъчно себепознание. Когато постигнеш този баланс се научаваш да не се обиждаш, ако другият не е прав, игнорираш мнението му, ако е, вземаш необходимите поуки.
    Благодаря ти, Младене. Да, това е правилният подход, надявам се, че успявам.
    Белла, предпочитам оригиналната версия!
  • Добър вектор си избрал, Георги! Векторът на тъгата и автентичното лице. Поздрав! От мен най-висока оценка.
    П.П. И един съвет - слушай по-често себе си, а не препоръчителите!
  • Дано не ми се обидиш, но си личи, че е писано отдавна. Малко под нивото на другите ти стихове е според мен! Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...