Jan 9, 2016, 9:11 PM

Сам

  Poetry » Other
770 0 4

Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки,
забравени очи изгряват там.
И същността ми като крехко цвете
увяхва под простора в мрак заспал.
Животът бавно времето отнема,
отдавам се на таз реалност аз,
и как ли мога да не я прием а-
заспал е разумът, не вдига глас.
Тъма над моя смътен свят се спуска,
докосва с болка, с пареща ръка,
безмълвен стон, въздишка аз изпускам,
животът сякаш дави се в смъртта...
Аз пак съм сам, отхвърлен и наказан,
посрещам самотата на нощта.
Под плаща черен със звезди изгряли
надявам се, че бързо ще заспя.

 

1991г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми хареса много! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието и мненията! Не, не се обиждам, Рада, не съм тук за да шашна аудиторията, а за да споделям творчеството си, независимо дали се харесва или не. Да се обиждаш е безполезно. Това говори за незрялост, небалансираност и недостатъчно себепознание. Когато постигнеш този баланс се научаваш да не се обиждаш, ако другият не е прав, игнорираш мнението му, ако е, вземаш необходимите поуки.
    Благодаря ти, Младене. Да, това е правилният подход, надявам се, че успявам.
    Белла, предпочитам оригиналната версия!
  • Добър вектор си избрал, Георги! Векторът на тъгата и автентичното лице. Поздрав! От мен най-висока оценка.
    П.П. И един съвет - слушай по-често себе си, а не препоръчителите!
  • Дано не ми се обидиш, но си личи, че е писано отдавна. Малко под нивото на другите ти стихове е според мен! Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...