Сам бродеше - в гърдите с древна мощ.
С очи кристални - видение в мрака.
И черен бе - по-черен от самата нощ,
горд, вечен, непоколебим и... чакащ.

Със своя вой смразил е не едно сърце.
Щом чуеш го - кръвта във вените замира.
Но аз го търся, макар че казват ми - Недей!
Любов такава може да убива!

Не знаят те, че в мен живеят сто луни.
В очите ми гори извечен пламък.
Във вените ми вълча кръв кипи.
Аз него искам- зная го отдавна!

И срещнахме се в нощната тъма.
Очи в очи, сърце в сърце, в мрака.
Обгърна ме, не с поглед, а с душа...
И в миг разбрах - той вечно мен е чакал!

Евелина Панева