Ще се жениш ли Ветре?
Откри ли най-сетне своята булка?
Ядосан изглеждаш, защо ли?
Отново си сам, няма за тебе изгора,
готова да скита без дом,
да целува устни безплътни
и държи въздушни ръце.
Как ще износи децата ти,
бродейки чужди земи?
Как ще ги ражда по пътища,
случайни, незнайни дори?
Сам ли си ветре? Тъжен си,
искаш да галиш коси.
Да прегръщаш някой до себе си,
който да жали за теб.
Труден си Ветре, невъзможен си!
Вироглав скандалджия,
бурен любовник,
лют темерут.
Върви си, не ти трябва!
Имаш си тежка съдба,
не искай и да я споделяш с други!
Отвявай се скитнико!
Тръгвай, бъди си завинаги
бездомен, самотен ерген!
© Misteria Vechna Всички права запазени