Сам останах изведнаж

17.07.2013 г., 19:49 ч.

Поезия

554 0 4

Отиде си от мен жената,

а аз останах вече сам.

И чувам песен непозната,

в която думите не знам.

И някаква печал във мене

забива в гърлото ми кол.

А май сърцето ми във плен е

и аз се чувствам чисто гол.

И гол оставам, като пушка -

без чувства, порив и живот.

Отвя ме вятър, като сушка

и всичко е един комплот.

Сега разбрах, че няма смисъл

да тръгна да я гоня аз.

Аз договор не съм подписал

и ненавиждам този час.

След лоша дума ли замина,

сърцето в мен ли охладня?

И времето ли ни премина,

че вече май заесеня?

И стъпките ù още чувам...

Преставам да се чувствам мъж.

И в този час дори кукувам,

че сам останах изведнъж.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.