Сам останах изведнаж
Отиде си от мен жената,
а аз останах вече сам.
И чувам песен непозната,
в която думите не знам.
И някаква печал във мене
забива в гърлото ми кол.
А май сърцето ми във плен е
и аз се чувствам чисто гол.
И гол оставам, като пушка -
без чувства, порив и живот.
Отвя ме вятър, като сушка
и всичко е един комплот.
Сега разбрах, че няма смисъл
да тръгна да я гоня аз.
Аз договор не съм подписал
и ненавиждам този час.
След лоша дума ли замина,
сърцето в мен ли охладня?
И времето ли ни премина,
че вече май заесеня?
И стъпките ù още чувам...
Преставам да се чувствам мъж.
И в този час дори кукувам,
че сам останах изведнъж.
© Никола Апостолов All rights reserved.
