Сам самичък
Сам самичък във големия свят.
Отново сам останах.
Ох, майко, колко ме е яд.
Да вярвам, вече аз престанах.
Наранен и опетнен завинаги ще остана,
че живота тежък все това ще ми поднася.
Да обичам и да чувствам ще престана.
Защото буря, майко, сърцето ми отнася.
Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.
Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.
Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.
Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим.
Кога слънце пак ще изгрее над мен?
Нека от мъката жестока си отиде в този ден.
Не мога вече да търпя, твърде много съм изморен.
На този свят, майко, няма никой тъжен като мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никалас Борисов Всички права запазени
