Сам самичък

1.11.2015 г., 20:29 ч.

Поезия » Друга

402 0 2

Сам самичък във големия свят.

Отново сам останах.

Ох, майко, колко ме е яд.

Да вярвам, вече аз престанах.

Наранен и опетнен завинаги ще остана,

че живота тежък все това ще ми поднася.

Да обичам и да чувствам ще престана.

Защото буря, майко, сърцето ми отнася.

Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.

Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.

Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.

Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим.

Кога слънце пак ще изгрее над мен?

Нека от мъката жестока си отиде в този ден.

Не мога вече да търпя, твърде много съм изморен.

На този свят, майко, няма никой тъжен като мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

nikalas (Никалас Борисов)

2015-11-02T16:02:50+02:00

Искам само по добро от това което е в момента, благодаря за коментарите!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-11-02T11:06:18+02:00

" На този свят, майко, няма никой тъжен като мен."
Има и още как....но ще дойде ден в който животът няма да е тъй студен...
С поздрав!