nikalas (Никалас Борисов)
76 95
1 нояб. 2015 г., 20:29

Сам самичък 

  Поэзия » Другая
460 0 2

Сам самичък във големия свят.

Отново сам останах.

Ох, майко, колко ме е яд.

Да вярвам,  вече аз престанах.

 

Наранен и опетнен завинаги ще остана,

че живота тежък все това ще ми поднася.

Да обичам и да чувствам ще престана.

Защото буря, майко, сърцето ми отнася.

 

Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.

Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.

Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.

Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим.

 

Кога слънце пак ще изгрее над мен?

Нека от мъката жестока си отиде в този ден.

Не мога вече да търпя, твърде много съм изморен.

На този свят, майко, няма никой тъжен като мен.

 

© Никалас Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искам само по добро от това което е в момента, благодаря за коментарите!
  • " На този свят, майко, няма никой тъжен като мен."
    Има и още как....но ще дойде ден в който животът няма да е тъй студен...
    С поздрав!
Предложения
: ??:??