Сам самичък
Сам самичък във големия свят.
Отново сам останах.
Ох, майко, колко ме е яд.
Да вярвам, вече аз престанах.
Наранен и опетнен завинаги ще остана,
че живота тежък все това ще ми поднася.
Да обичам и да чувствам ще престана.
Защото буря, майко, сърцето ми отнася.
Кръговратът на живота тъй жесток е и болезнен.
Длъжни сме, с наведена глава да го търпим.
Но знай, майко, че животът тъжен вечно ще остане безполезен.
Защото той ни кара, майко, с наведени глави вечно да вървим.
Кога слънце пак ще изгрее над мен?
Нека от мъката жестока си отиде в този ден.
Не мога вече да търпя, твърде много съм изморен.
На този свят, майко, няма никой тъжен като мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никалас Борисов Все права защищены
