Сама...
Плаках цяла нощ за тебе,
питах се дали е нужно?
Как от утре с нас ще бъде,
как така ще сме си чужди?
Сбърках ли аз, че ти отдадох сляпо
своето сърце, любов и страст,
трябваше ли с пълни шепи
да грабя щастие и лудо да ти вярвам аз!?
Думи, думи... думи...
пълнеха душата със любов
разума забравила, тръгнах по незнайни друми,
но останах сам сама... с любовен зов!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
но вече е всичко минало 
