Sep 20, 2008, 7:33 AM

Сама... 

  Poetry » Love
651 0 4

Плаках цяла нощ за тебе,

питах се дали е нужно?

Как от утре с нас ще бъде,

как така ще сме си чужди?

 

Сбърках ли аз, че ти отдадох сляпо

своето сърце, любов и страст,

трябваше ли с пълни шепи

да грабя щастие и лудо да ти вярвам аз!?

 

Думи, думи... думи...

пълнеха душата със любов

разума забравила, тръгнах по незнайни друми,

но останах сам сама... с любовен зов!!!

 

© Вили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??