Плаках цяла нощ за тебе,
питах се дали е нужно?
Как от утре с нас ще бъде,
как така ще сме си чужди?
Сбърках ли аз, че ти отдадох сляпо
своето сърце, любов и страст,
трябваше ли с пълни шепи
да грабя щастие и лудо да ти вярвам аз!?
Думи, думи... думи...
пълнеха душата със любов
разума забравила, тръгнах по незнайни друми,
но останах сам сама... с любовен зов!!!
© Вили All rights reserved.
но вече е всичко минало 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
