24.04.2010 г., 0:01 ч.

Сама 

  Поезия » Любовна
922 0 3

                            Сама


”По-добре сами” - това ми каза ти,
целуна ме и си отиде.
А аз плаках и се молих до зори
да дойдеш и да кажеш: ,,Моля те, прости”.

Вървях по старите улици,
а край мен минаваха хора с познати лица,

питащи ме с поглед: ,,Защо си сама?’’
Отминавах, а от очите се стичаше по сълза.

Бях вцепенена, невярваща в любовта,
сякаш без теб сърцето ми спря.

Но вдигнах високо глава

и продължих по пътя си сама.

© Роси Кралева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??