Сама
”По-добре сами” - това ми каза ти,
целуна ме и си отиде.
А аз плаках и се молих до зори
да дойдеш и да кажеш: ,,Моля те, прости”.
Вървях по старите улици,
а край мен минаваха хора с познати лица,
питащи ме с поглед: ,,Защо си сама?’’
Отминавах, а от очите се стичаше по сълза.
Бях вцепенена, невярваща в любовта,
сякаш без теб сърцето ми спря.
Но вдигнах високо глава
и продължих по пътя си сама.
© Роси Кралева Всички права запазени