Наследствено съм непукист...

Поезия » Друга

1.9K 20 29

Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.

Предци, отдавна избледнели,
не ми оставиха завет.
И нямам мисли, нито цели.
Назад не виждам. Ни напред.

И взряна, точно пред носа си,
изписвам ситно лист след лист.
Да убедя ранимостта си –
наследствено съм непукист...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vui4oto (Момчил Манов)

Келешът в огледалото - е същи -
щом се паркира пред квадратния екран,
усеща - как една ръка могъща
докрай отваря синонимен кран ...

2024-01-13T12:13:21+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

На мен пасва като ръкавичка, Наско.

2023-11-24T20:17:24+02:00
Nassko76 (Атанас Борисов)

Еха ! Добър стих !!! А и може би, в творческата му шеговитост, доста хора ще се разпознаят !

2023-11-22T21:37:18+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

За теб, за мен, много сме...Ти ли си кон с капаци и не пеещ в хора? А какво да каже късогледата къртичка, с тъмните очила,която развълнува ли се, си губи гласа? Благодаря ти, Дани!

2019-02-18T19:37:33+02:00
diesto (Данаил Антонов)

Наде, подозирах, че пишеш за мен в това стихо Шегата настрани, обичам описателни характера, стихове! Поздрав от коня с капаци и вродено късогледство, не пеещ в хора - Дани!

2019-02-17T07:40:12+02:00