8.09.2006 г., 0:48

сама

879 0 3
Сама
Един ден той ме остави
на пътя сама.
Аз дълго гледах след него
и исках да извикам:
- Ела!
Край мене минаваха хора с непознати лица,
а едно момченце се спря и попита:
-Какичко, защо си сама?
Удар сякяш получих. Сърцето ми
лудо заби, а малкия чакаше отговор,
от очите му радост струи...
Преглътнах сълзите горчиви, изправих
гордо глава, погалих момченцето мило
и тръгнах в живота    
 сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йолина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...