11.11.2007 г., 9:27

Сама ли те измислих?

903 0 12

Сама ли те измислих?

 

Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото беше като светлина,
като сияние, в нощите трагични,
когато страдах и не можех да заспя?

 

Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото ми протегна ръка,
да прекося пустинята на самотата
с натежалите си от умора крака?

 

Защо ли, все за тебе мисля?
Ти разпръсна тягостната тишина,
с мелодията на прошепнатите думи,
като ласка нежна за моята душа!

 

Сама ли те измислих или си реалност?
Как сърцето ми докосна и го завладя?
Ти си с мене винаги, навсякъде,
с тебе се събуждам, с теб заспивам сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...