Сама ли те измислих?
Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото беше като светлина,
като сияние, в нощите трагични,
когато страдах и не можех да заспя?
Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото ми протегна ръка,
да прекося пустинята на самотата
с натежалите си от умора крака?
Защо ли, все за тебе мисля?
Ти разпръсна тягостната тишина,
с мелодията на прошепнатите думи, ...