23.07.2008 г., 0:40

Сама се погребвам...

598 0 4

Сънувай ме, каквато ме обичаш,

ядосана, объркана, понякога и зла.

Такава знам, че ме харесваш,

но не е достатъчно сега.

 

Как искам силно да ме мразиш,

да скъсаш всички снимки със замах.

С ръката спомените да разбиеш,

да бъдеш пак предишният хлапак.

 

От толкоз размисли - вгорчих се,

самата аз в предишното се търся.

Объркана опитвам се да мисля,

защо се случи всичко между нас?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...