Сама в нощта

8.02.2012 г., 1:09 ч.

Поезия » Любовна

665 0 1

Какво си ти?
Сън или реалност.
Ту си до мен, ту не си.
А от това ме боли.
И пак сама съм в нощта.
Ръцете ми те търсят...
Но теб те няма...
Мъка зла сърцето ми прегръща
и в лед го превръща.
Сама съм аз в нощта.
И мисли мрачни ме преследват.
Обичаш ли ме, или не?
Защо в живота така се получава?
Любимият да е любим на друга.
Сърцето ми да страда
и сълзи от очите ми да се стичат.
Сама съм в нощта.
Без теб съм аз сега.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-08T12:59:47+02:00

"Аз обичам тебе, ти обичаш него, той обича нея, тя сънува друг -
сложната верига кой ще проумее? Няма да се срещнем като север с юг"
- вече е казано, и то по поетичен начин. Струва ли си да повтаряме познатото, ако не можем да създадем нещо по-качествено? Търси свои теми, свои пътища, свой език. Желая ти успех!