Сами
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем - не сами,
Но дали е наистина така?
Проклинаме срещу това,
че толкова сме самотни.
И губим, единствено сами.
Печелим, умирайки, но винаги сами.
Дали има значение отново да се раждаме,
живеем и общуваме,
проклинаме или обичаме,
губим или печелим,
щом накрая пак умираме сами!
© Диляна Неделчева Всички права запазени