8.09.2007 г., 12:08 ч.

Сами 

  Поезия
681 0 1
 

Сами


Раждаме се и умираме сами.

Но сами ли тръгваме?

Живеем - не сами,

Но дали е наистина така?

Проклинаме срещу това,

че толкова сме самотни.

И губим, единствено сами.

Печелим, умирайки, но винаги сами.

Дали има значение отново да се раждаме,

живеем и общуваме,

проклинаме или обичаме,

губим или печелим,

щом накрая пак умираме сами!

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??