Сами
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем - не сами,
Но дали е наистина така?
Проклинаме срещу това,
че толкова сме самотни.
И губим, единствено сами.
Печелим, умирайки, но винаги сами.
Дали има значение отново да се раждаме,
живеем и общуваме,
проклинаме или обичаме,
губим или печелим,
щом накрая пак умираме сами!
© Диляна Неделчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
