Сами
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем - не сами,
Но дали е наистина така?
Проклинаме срещу това,
че толкова сме самотни.
И губим, единствено сами.
Печелим, умирайки, но винаги сами.
Дали има значение отново да се раждаме,
живеем и общуваме,
проклинаме или обичаме,
губим или печелим,
щом накрая пак умираме сами!
© Диляна Неделчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
