Сами
Късно е! Обличам се в тъга.
А е гола моята душа.
Да ми беше казал някой, пак
нямаше да вярвам на това.
Че някога бях с любовта,
а как различно е сега.
Всичко за миг се промени
и как различен днес си ти.
А времето лети напред
и с него други ставаме.
Защо сега сами сме ние с теб?
Със любовта какво направихме?
Всеки има своята мечта.
И щастлив е, щом се сбъдне тя.
Нямахме ли с теб една любов?
Друго трябва ли ни в тоз живот?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Георгиева Всички права запазени
