Късно е! Обличам се в тъга.
А е гола моята душа.
Да ми беше казал някой, пак
нямаше да вярвам на това.
Че някога бях с любовта,
а как различно е сега.
Всичко за миг се промени
и как различен днес си ти.
А времето лети напред
и с него други ставаме.
Защо сега сами сме ние с теб?
Със любовта какво направихме?
Всеки има своята мечта.
И щастлив е, щом се сбъдне тя.
Нямахме ли с теб една любов?
Друго трябва ли ни в тоз живот?
© Гергана Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
