Късно е! Обличам се в тъга.
А е гола моята душа.
Да ми беше казал някой, пак
нямаше да вярвам на това.
Че някога бях с любовта,
а как различно е сега.
Всичко за миг се промени
и как различен днес си ти.
А времето лети напред
и с него други ставаме.
Защо сега сами сме ние с теб?
Със любовта какво направихме?
Всеки има своята мечта.
И щастлив е, щом се сбъдне тя.
Нямахме ли с теб една любов?
Друго трябва ли ни в тоз живот?
© Гергана Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
