Самичка

9.07.2008 г., 22:06 ч.

Поезия » Любовна

660 0 3

Самичка

Умирам от самота

и няма кой дори да ми подаде ръка.

Самичка сам сама

затворник в своята душа!

Не съм тази, която бях.

Спрях да мисля за нещата,

за които някога копнях!

Промених се за един,

след това ме промени и друг.

Коя съм в действителност

и коя съм всъщност?

Защо съм сега сама?

А преди от хора бях заобиколена!

Самичка съм и никой не ме разбира,

а всеки от сърцето ми нещо си взима!

На кого да се оплача?

Дори само да си поплача.

Защо за любовта живея

и за щастие копнея?

Вече с приятелите си не излизам

и за това се презирам!

Защо търпя това,

нима шибаната любов е една?

Кой съвет ще ми даде

или ръка поне да ми подаде?

За да стъпя аз на моите крака

и да се върна към същността!

Искам да върна времето назад

и да съм тази, която преди бях!

За да не горя в този ад,

за който никога не си и помечтах!

Умирам сам самичка

и няма кой дори да ми подаде ръка!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

670301 (Павлина Гатева)

2010-05-19T11:28:08+03:00

Още преди да ти погледна профила, бях сигурна, че си младо момиче. Какво е това "умирам сам самичка"? Знаеш ли още колко много ти предстои занапред!? И любовта, и самотата са вътре, а не извън нас.
Поздрав!
miralub (Мирелла Кривчева)

2008-07-10T19:54:22+03:00

Хей,хей! Я по-смело! Ще се справиш.Пиши-ако така ти олеква
biberona (Мартина Кирилова)

2008-07-10T10:27:05+03:00

Защо всичките ти текстове, са толкова депресивни?!
Изчетох ги...
Опитай да превъзмогнеш състоянието си чрез лирическата! Нека при всяка твоя тъга тя да е по-щастлива, и по-щастлива, изгради мечтаното си щастие в лицето на лиричаската и ще започнеш да го откриваш и самата ти, около себе си!
Поздрав!