Самичка
Самичка
Умирам от самота
и няма кой дори да ми подаде ръка.
Самичка сам сама
затворник в своята душа!
Не съм тази, която бях.
Спрях да мисля за нещата,
за които някога копнях!
Промених се за един,
след това ме промени и друг.
Коя съм в действителност
и коя съм всъщност?
Защо съм сега сама?
А преди от хора бях заобиколена!
Самичка съм и никой не ме разбира,
а всеки от сърцето ми нещо си взима!
На кого да се оплача?
Дори само да си поплача.
Защо за любовта живея
и за щастие копнея?
Вече с приятелите си не излизам
и за това се презирам!
Защо търпя това,
нима шибаната любов е една?
Кой съвет ще ми даде
или ръка поне да ми подаде?
За да стъпя аз на моите крака
и да се върна към същността!
Искам да върна времето назад
и да съм тази, която преди бях!
За да не горя в този ад,
за който никога не си и помечтах!
Умирам сам самичка
и няма кой дори да ми подаде ръка!
© Любомира Христова All rights reserved.
