Самичка
Душата ми безпътна пак тъжи
в сивотата на мъгливата, делнична сряда.
И сред други безпътни, търсещи души,
поне сянка на твоята да зърне се надява.
Душата ми от мен самата абдикира.
Без твоята не иска и миг да съществува
и всеки ден по малко в агония умира,
ако не може с твоята да другарува.
В душата ми всеки ден вали,
в солените води - море, бъдещето и се дави.
Има ли начин дъждът там да спре
и да има, късно е! Сама, не знае какво да прави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
