Душата ми безпътна пак тъжи
в сивотата на мъгливата, делнична сряда.
И сред други безпътни, търсещи души,
поне сянка на твоята да зърне се надява.
Душата ми от мен самата абдикира.
Без твоята не иска и миг да съществува
и всеки ден по малко в агония умира,
ако не може с твоята да другарува.
В душата ми всеки ден вали,
в солените води - море, бъдещето и се дави.
Има ли начин дъждът там да спре
и да има, късно е! Сама, не знае какво да прави.
© Нели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
