Душата ми безпътна пак тъжи
в сивотата на мъгливата, делнична сряда.
И сред други безпътни, търсещи души,
поне сянка на твоята да зърне се надява.
Душата ми от мен самата абдикира.
Без твоята не иска и миг да съществува
и всеки ден по малко в агония умира,
ако не може с твоята да другарува.
В душата ми всеки ден вали,
в солените води - море, бъдещето и се дави.
Има ли начин дъждът там да спре
и да има, късно е! Сама, не знае какво да прави.
© Нели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
