28.12.2018 г., 19:50

Само

1.5K 1 1

Омръзна ми да бъда безпогрешна

неписани закони да зачитам!

Моментът все да е неточен,

а в душата да бушуват чувства!

 

Как искам коси да разпилея

и боса да потъна във снега,

на лудостта във мене детска

безкрайния простор да подаря!

 

Не искам да мълча, защото трябва,

без страх очите нека да говорят!

И само онзи, който вижда в тях

ще знае как да ме докосва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали душата е същността ни,другото е просто опаковка?😊Благодаря!😊😊

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...