Омръзна ми да бъда безпогрешна
неписани закони да зачитам!
Моментът все да е неточен,
а в душата да бушуват чувства!
Как искам коси да разпилея
и боса да потъна във снега,
на лудостта във мене детска
безкрайния простор да подаря!
Не искам да мълча, защото трябва,
без страх очите нека да говорят!
И само онзи, който вижда в тях
ще знае как да ме докосва!
© Весела Йотова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
