Омръзна ми да бъда безпогрешна
неписани закони да зачитам!
Моментът все да е неточен,
а в душата да бушуват чувства!
Как искам коси да разпилея
и боса да потъна във снега,
на лудостта във мене детска
безкрайния простор да подаря!
Не искам да мълча, защото трябва,
без страх очите нека да говорят!
И само онзи, който вижда в тях
ще знае как да ме докосва!