Омръзна ми да бъда безпогрешна
неписани закони да зачитам!
Моментът все да е неточен,
а в душата да бушуват чувства!
Как искам коси да разпилея
и боса да потъна във снега,
на лудостта във мене детска
безкрайния простор да подаря!
Не искам да мълча, защото трябва,
без страх очите нека да говорят!
И само онзи, който вижда в тях
ще знае как да ме докосва!
© Весела Йотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
