26.01.2008 г., 22:31

Само Думи

1.1K 0 3
Защо обичам толкова лъжите, които ти изричаш?

Боли от думите, с които ме събличаш.

Изречени от устните на ангел, тъй истински и празни,

ножове забити в кървящите ми рани.

Защо обичам целувките ти страстни?

Те за мен са от отрова по-опасни.

Защо не те забравям и капка гордост не си оставям?

Защо те помня, лъжа моя, болка безутешна,

сълза в утрото и болка в мрака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тя...болката все ще е с тебе...
    много хубав стих! с обич, Димана.
  • Стрий лъжите на пепел!Отсей болката!Преболедувай!Остави чист спомен!И върви без да се спираш!
    Никоя лъжа не струва!
  • Честно казано,хареса ми омразата и болката,които са ти дали музата!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...