Защо обичам толкова лъжите, които ти изричаш?
Боли от думите, с които ме събличаш.
Изречени от устните на ангел, тъй истински и празни,
ножове забити в кървящите ми рани.
Защо обичам целувките ти страстни?
Те за мен са от отрова по-опасни.
Защо не те забравям и капка гордост не си оставям?
Защо те помня, лъжа моя, болка безутешна,
сълза в утрото и болка в мрака!